24.04.2016 г., 23:17 ч.  

Отвъд мъглата 

  Поезия
1299 4 25
Мъглата пак протяга сиви пръсти,
а в есенно прошарената утрин
ръми от облаци невидими, но гъсти
и натежават спомените, вечно будни.
Светът прилича на огромна гара,
където всеки някого очаква...
Едни пристигат - прежно да повтарят,
а другите - след сбогом ги оплакват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??