28 мар. 2007 г., 12:22

Отвъд очите

1.6K 1 2
ОТВЪД ОЧИТЕ
Създадох малко кътче в себе си и там те съхраних,
за да си с мен, когато всичко друго губи смисъла си.
Лутах се. Сред грешниците, (отчайващо изгубена)
и търсех себе си – най-прегрешилата от всички тях.
Играех ролята си на безчувствена.
Да призная слабостта си – никога.
Сляпо гледах във очите ти
и се преструвах, че не търся теб във другите.
Отвличах те за миг в света си.
Обичах те за миг и те забравях... пак за миг.
Оглеждах се в очите ти, възкръсвах и побягвах,
привлечена от свят на безчувствие и неприличие (наричам го живота си).
Не отричам - вричах се във други - студени, празни и безмилостни.
Приковавах се в окови – мислите ми.
И не виждах нищо друго във очите им –
жестокост, сила, безразличие.
Ала сърцето врече се във тебе.
Онзи, който дори не ме целуваше (от свян или от страх)
и само със очи (по-истински от думи) ми казваше, че ме обича.
Дори да не признавам, отвъд очите ми прозира,
че в несъвършения ми свят си всичко...
... търсено, копняно и обичано.
Неизживени слабости предишни.
Отричам да съм същата, но не съм и друга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така го чувствам ако го преправя ще стане фалшиво. Благодаря ти за пожеланията Искрено оценявам критиката.
  • Здравей, Ина!
    Много е хубав текста ти, но се налага да го оформиш и като стих!
    Дерзай и късмет!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...