28.03.2007 г., 12:22

Отвъд очите

1.6K 1 2
ОТВЪД ОЧИТЕ
Създадох малко кътче в себе си и там те съхраних,
за да си с мен, когато всичко друго губи смисъла си.
Лутах се. Сред грешниците, (отчайващо изгубена)
и търсех себе си – най-прегрешилата от всички тях.
Играех ролята си на безчувствена.
Да призная слабостта си – никога.
Сляпо гледах във очите ти
и се преструвах, че не търся теб във другите.
Отвличах те за миг в света си.
Обичах те за миг и те забравях... пак за миг.
Оглеждах се в очите ти, възкръсвах и побягвах,
привлечена от свят на безчувствие и неприличие (наричам го живота си).
Не отричам - вричах се във други - студени, празни и безмилостни.
Приковавах се в окови – мислите ми.
И не виждах нищо друго във очите им –
жестокост, сила, безразличие.
Ала сърцето врече се във тебе.
Онзи, който дори не ме целуваше (от свян или от страх)
и само със очи (по-истински от думи) ми казваше, че ме обича.
Дори да не признавам, отвъд очите ми прозира,
че в несъвършения ми свят си всичко...
... търсено, копняно и обичано.
Неизживени слабости предишни.
Отричам да съм същата, но не съм и друга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така го чувствам ако го преправя ще стане фалшиво. Благодаря ти за пожеланията Искрено оценявам критиката.
  • Здравей, Ина!
    Много е хубав текста ти, но се налага да го оформиш и като стих!
    Дерзай и късмет!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...