Отвъд редовете светът е притихнал

и нощем луната ухае на дом.

Шопен се прибира във няколко стиха,

приготвил за утрото верния тон.

Отвъд редовете най-синята радост

света сътворява перце по перце.

И думите ваят погача от благост,

в която въздиша на лято сърце.

Отвъд редовете пристанище свети –

където, пристигнал в най-тъмния час,

прегръдка да срещнеш... Отвъд редовете

вселената обич изричаш на глас.

Отвъд редовете злината е няма,

коварството земно остава без власт.

Отвъд редовете е топло за двама.

Отвъд редовете... съм цялата аз.