Отвъд редовете светът е притихнал
и нощем луната ухае на дом.
Шопен се прибира във няколко стиха,
приготвил за утрото верния тон.
Отвъд редовете най-синята радост
света сътворява перце по перце.
И думите ваят погача от благост,
в която въздиша на лято сърце.
Отвъд редовете пристанище свети –
където, пристигнал в най-тъмния час,
прегръдка да срещнеш... Отвъд редовете
вселената обич изричаш на глас. ...