gabrielle (Габриела Цанева)
105 100
21 июл. 2010 г., 16:21

Отвъд сетивата 

  Поэзия
532 0 3

Днес…

Опитвам се

да проумея

тъканта

на битието.

Опитвам се -

да слея

мисълта

с това,

което стои

отвъд нея;

отвъд мен;

отвъд сетивата;

отвъд понятията

за нещата,

които кратко

сме изграждали -

пипайки, питайки

чувайки, чувствайки,

чакайки, страдайки,

вдишвайки, вкусвайки,

виждайки… мислейки?

 

Днес.

Слънцето наднича

през стъклата на

кроткия ми дом.

Днес -

лъчите му разсичат

стаята -

като с трион.

Падат стружки

светлина

на пода.

Ровя с пръсти -

галя, вдишвам,

вкусвам, виждам…

мога -

да докосна и това,

за което сме пропуснали

да измислим имена.

 

Днес...

Опитах се

да проумея

тъканта на битието.

Опитах се…

Ще смея ли

Утре пак

да продължа?

© Габриела Цанева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментарите и съпричастността, Румяна, Василена, Георги!Наистина - човек трябва да посреща всеки ден като възможност да научи нещо ново, да търси, открива... и да, не е въпрос само на смелост, а и на още нещо - всеки ден да продължаваш...Поздрав!
  • не е въпрос на смелост...
  • Оригинално!
Предложения
: ??:??