Отвъд сетивата
Днес…
Опитвам се
да проумея
тъканта
на битието.
Опитвам се -
да слея
мисълта
с това,
което стои
отвъд нея;
отвъд мен;
отвъд сетивата;
отвъд понятията
за нещата,
които кратко
сме изграждали -
пипайки, питайки
чувайки, чувствайки,
чакайки, страдайки,
вдишвайки, вкусвайки,
виждайки… мислейки?
Днес.
Слънцето наднича
през стъклата на
кроткия ми дом.
Днес -
лъчите му разсичат
стаята -
като с трион.
Падат стружки
светлина
на пода.
Ровя с пръсти -
галя, вдишвам,
вкусвам, виждам…
мога -
да докосна и това,
за което сме пропуснали
да измислим имена.
Днес...
Опитах се
да проумея
тъканта на битието.
Опитах се…
Ще смея ли
Утре пак
да продължа?
© Габриела Цанева All rights reserved.
