Отвъд сетивата
Днес…
Опитвам се
да проумея
тъканта
на битието.
Опитвам се -
да слея
мисълта
с това,
което стои
отвъд нея;
отвъд мен;
отвъд сетивата;
отвъд понятията
за нещата,
които кратко
сме изграждали -
пипайки, питайки
чувайки, чувствайки,
чакайки, страдайки,
вдишвайки, вкусвайки,
виждайки… мислейки?
Днес.
Слънцето наднича
през стъклата на
кроткия ми дом.
Днес -
лъчите му разсичат
стаята -
като с трион.
Падат стружки
светлина
на пода.
Ровя с пръсти -
галя, вдишвам,
вкусвам, виждам…
мога -
да докосна и това,
за което сме пропуснали
да измислим имена.
Днес...
Опитах се
да проумея
тъканта на битието.
Опитах се…
Ще смея ли
Утре пак
да продължа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Цанева Всички права запазени
