25 апр. 2015 г., 21:18

Отвътре

1.5K 0 16

ОТВЪТРЕ
 

Явно си имаш причини
да ме обичаш - за трима....
Но и това ще ти мине -
както кашлица зимна.

 

Облаците са пилигрими
и ти се кланят ли, кланят.
Чудесата - от зрими, по-зрими:
литват твоите длани.

 

Ще накацат, чисто и просто,
по рамената ми, смятам.
Мога, и без на Архимед лоста,
да повдигна земята.

 

Шушнат тревите и къкри
сладко, сладко, сърцето.
Ще се целунем отвътре
и посреднощ - ще засветим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...