Отвътре
ОТВЪТРЕ
Явно си имаш причини
да ме обичаш - за трима....
Но и това ще ти мине -
както кашлица зимна.
Облаците са пилигрими
и ти се кланят ли, кланят.
Чудесата - от зрими, по-зрими:
литват твоите длани.
Ще накацат, чисто и просто,
по рамената ми, смятам.
Мога, и без на Архимед лоста,
да повдигна земята.
Шушнат тревите и къкри
сладко, сладко, сърцето.
Ще се целунем отвътре
и посреднощ - ще засветим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Поздрави!