Apr 25, 2015, 9:18 PM

Отвътре

  Poetry » Love
1.5K 0 16

ОТВЪТРЕ
 

Явно си имаш причини
да ме обичаш - за трима....
Но и това ще ти мине -
както кашлица зимна.

 

Облаците са пилигрими
и ти се кланят ли, кланят.
Чудесата - от зрими, по-зрими:
литват твоите длани.

 

Ще накацат, чисто и просто,
по рамената ми, смятам.
Мога, и без на Архимед лоста,
да повдигна земята.

 

Шушнат тревите и къкри
сладко, сладко, сърцето.
Ще се целунем отвътре
и посреднощ - ще засветим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...