Отзвук
От къщата на споделените мечти
до разрухата в душите ни...
Едно мълчание ще ни спести,
че забравихме да се обичаме!
Забравихме ли? Едва ли е така!
Или пък не искаме да помним,
онова,което е протегната ръка...
И скита любовта ни бездомна!
Скитат чувства: прогонили смях,
който ни спасява да сме живи.
Върлува див и непомерен грях...
И ни превзема без курсиви.
Там прочетеното не ще умре.
За мъртвите е тиха святост,
онова що искаме да разберем.
Преди да се докоснем с необята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
