Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Apr 5, 2018, 11:31 PM

Отзвук

  Poetry » Love
992 7 18

От къщата на споделените мечти

до разрухата в душите ни...

Едно мълчание ще ни спести,

че забравихме да се обичаме!

 

Забравихме ли? Едва ли е така!

Или пък не искаме да помним,

онова,което е протегната ръка...

И скита любовта ни бездомна!

 

Скитат чувства: прогонили смях,

който ни спасява да сме живи.

Върлува див и непомерен грях...

И ни превзема без курсиви.

 

Там прочетеното не ще умре.

За мъртвите е тиха святост,

онова що искаме да разберем.

Преди да се докоснем с необята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0