Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Apr 5, 2018, 11:31 PM

Отзвук

  Poetry » Love
993 7 18

От къщата на споделените мечти

до разрухата в душите ни...

Едно мълчание ще ни спести,

че забравихме да се обичаме!

 

Забравихме ли? Едва ли е така!

Или пък не искаме да помним,

онова,което е протегната ръка...

И скита любовта ни бездомна!

 

Скитат чувства: прогонили смях,

който ни спасява да сме живи.

Върлува див и непомерен грях...

И ни превзема без курсиви.

 

Там прочетеното не ще умре.

За мъртвите е тиха святост,

онова що искаме да разберем.

Преди да се докоснем с необята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0