Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Apr 5, 2018, 11:31 PM

Отзвук

  Poetry » Love
989 7 18

От къщата на споделените мечти

до разрухата в душите ни...

Едно мълчание ще ни спести,

че забравихме да се обичаме!

 

Забравихме ли? Едва ли е така!

Или пък не искаме да помним,

онова,което е протегната ръка...

И скита любовта ни бездомна!

 

Скитат чувства: прогонили смях,

който ни спасява да сме живи.

Върлува див и непомерен грях...

И ни превзема без курсиви.

 

Там прочетеното не ще умре.

За мъртвите е тиха святост,

онова що искаме да разберем.

Преди да се докоснем с необята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0