Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
5 abr 2018, 23:31

Отзвук

986 7 18

От къщата на споделените мечти

до разрухата в душите ни...

Едно мълчание ще ни спести,

че забравихме да се обичаме!

 

Забравихме ли? Едва ли е така!

Или пък не искаме да помним,

онова,което е протегната ръка...

И скита любовта ни бездомна!

 

Скитат чувства: прогонили смях,

който ни спасява да сме живи.

Върлува див и непомерен грях...

И ни превзема без курсиви.

 

Там прочетеното не ще умре.

За мъртвите е тиха святост,

онова що искаме да разберем.

Преди да се докоснем с необята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0