Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
5 abr 2018, 23:31

Отзвук

990 7 18

От къщата на споделените мечти

до разрухата в душите ни...

Едно мълчание ще ни спести,

че забравихме да се обичаме!

 

Забравихме ли? Едва ли е така!

Или пък не искаме да помним,

онова,което е протегната ръка...

И скита любовта ни бездомна!

 

Скитат чувства: прогонили смях,

който ни спасява да сме живи.

Върлува див и непомерен грях...

И ни превзема без курсиви.

 

Там прочетеното не ще умре.

За мъртвите е тиха святост,

онова що искаме да разберем.

Преди да се докоснем с необята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0