5 abr 2018, 23:31
Отзвук
От къщата на споделените мечти
до разрухата в душите ни...
Едно мълчание ще ни спести,
че забравихме да се обичаме!
Забравихме ли? Едва ли е така!
Или пък не искаме да помним,
онова,което е протегната ръка...
И скита любовта ни бездомна!
Скитат чувства: прогонили смях,
който ни спасява да сме живи.
Върлува див и непомерен грях...
И ни превзема без курсиви.
Там прочетеното не ще умре.
За мъртвите е тиха святост,
онова що искаме да разберем.
Преди да се докоснем с необята.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря,Албена! Приеми моите сърдечни пожелания за успех!
-
С Младен.Поздравления,Стойчо!
-
Хареса ми,поздравления!
-
Благодаря,Владислав!
-
Поздравления от мен, Стойчо! Много е хубаво....
-
Благодаря за коментара,Иржи!
Христос воскресе! -
Тъжна действителност описваш,Стойчо,но ако се поучим от мъдростите,на които ни учи Бог,няма да "върлува див и непомерен грях"...
-
Благодаря за споделеното,Гавраил!
Христос воскресе!😇 -
Болезнен отзвук.Като тревожен камбанен звън!
-
Благодаря за добронамерените думи,FeelFeel!
-
Благодаря ви,Нина и Силвия!
-
Стойностно и замислящо.
-
Стойчо, поздрав! Много хубав и издържан стих!
-
Благодаря за оценката,Георги!
-
Стойностно!
Елегично и хубаво... -
Благодаря ви за разбирането и коментарите!
-
Мащабни и същевременно толкова лирични прозрения, Стойчо! Поздравление за стиха!
-
Да се завърнем в къщата на споделените мечти.
Нима не е възможно? -
"От къщата на споделените мечти
до разрухата в душите ни..." - редовете ме плениха, принизих се и отново се въздигнах с тези поетични думи.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
