ОВЦЕ
( Из ума на един обикновен ученик )
Една овца, две овце, три...
Седя на чина с умно изражение аз.
- Ах, звънец – казвам. – Звънни!
Но не ще да свърши този час...
Гледам към дъската,
а умът на късо ми дава.
Не ще да спре госпожата,
само овце да броя ми остава.
Четири овце, пет овце, шест...
Колко е мръсен този сив таван,
онази лампа не свети там,
май че има дупка в стената,
май че имам дупка и в главата...
Седем овце, осем овце, девет...
Ето, госпожата пак към дъската се отправя
и трябваше мечтите за малко да забравя,
и думите й да препиша.
Най-сетне свършвам да пиша
и в главата ми светва червен знак!
Докат пишех, кой овцете ми брои!?
Хайде пак...
Една овца, две овце, три...