ОВЦЕ

( Из ума на един обикновен ученик )

Една овца, две овце, три...

Седя на чина с умно изражение аз.

- Ах, звънец – казвам. – Звънни!

Но не ще да свърши този час...

Гледам към дъската,

а умът на късо ми дава.

Не ще да спре госпожата,

само овце да броя ми остава.

Четири овце, пет овце, шест...

Колко е мръсен този сив таван,

онази лампа не свети там,

май че има дупка в стената,

май че имам дупка и в главата...

Седем овце, осем овце, девет...

Ето, госпожата пак към дъската се отправя

и трябваше мечтите за малко да забравя,

и  думите й да препиша.

Най-сетне свършвам да пиша

и в главата ми светва червен знак!

Докат пишех, кой овцете ми брои!?

Хайде пак...

Една овца, две овце, три...