2 февр. 2006 г., 20:56

ОЗАРЕНИЕ 

  Поэзия
644 0 0
ОЗАРЕНИЕ
Тиква изоставена изпратих - хрупкави стъпки във снега...
Толкова далеч е пролетта - гладен се оглеждам аз сега...
Прозира слънцето през пелена - сиви облаци докрай света...
Сънен спомен от нощта ме връхлетя - цъфнали дървета...
Гарваните през деня, вечер сови - размахват те крила...
Студът се впива във носа - ледени кристалчета...
А далеч е пролетта - гладен нося се върху снега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Все права защищены

Предложения
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »