Feb 2, 2006, 8:56 PM

ОЗАРЕНИЕ

  Poetry
763 0 0




                   ОЗАРЕНИЕ


Тиква изоставена изпратих - хрупкави стъпки във снега...

Толкова далеч е пролетта - гладен се оглеждам аз сега...

Прозира слънцето през пелена - сиви облаци докрай света...

Сънен спомен от нощта ме връхлетя - цъфнали дървета...

Гарваните през деня, вечер сови - размахват те крила...

Студът се впива във носа - ледени кристалчета...

А далеч е пролетта - гладен нося се върху снега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...