Оздравеем ли - умираме...
Черно-бели са вселените,
в шахматни ходове живеем .
Черно, бяло, разделени те
и смесим ли ги - посивеем.
Монотонно скърца в гърлото,
прах, речем ли да запеем.
Помним лятото, но първото,
забравим ли - ще остареем.
Любовта хронична лудост е
и зад бръчки я маскираме.
Чакаме да стане чудото...
Оздравеем ли - умираме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
