Nov 15, 2018, 9:35 AM

Оздравеем ли - умираме... 

  Poetry » Other
565 10 18

Черно-бели са вселените,
в шахматни ходове живеем .
Черно, бяло, разделени те
и смесим ли ги - посивеем.

 

Монотонно скърца в гърлото,
прах, речем ли да запеем.
Помним лятото, но първото,
забравим ли - ще остареем.

 

Любовта хронична лудост е
и зад бръчки я маскираме.
Чакаме да стане чудото...
Оздравеем ли - умираме...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е, Петя. Благодаря!
  • "Без радостта и мъката събрани, нима човек е истински живял..."
  • Радвам се, че ти харесва, Елка!
  • Хубаво, няма да оздравяваме! Само чудото ще чакаме!
  • Гавраил, Таня, благодаря ви!
  • Надя,ами ако от тази зараза успешно са ни имунизирали?
  • Любовта, спомените и многообразието правят интересен живота. Харесах го, Наде!
  • Силвенце, Нежност моя, Мъдрост моя, благодаря ви!
  • Хронична лудост с взрив между затишия
    и между взривове неловка тишина.
    Излишни са лекарства и ваксини.
    Заразата създава чудеса.
  • Няма живот без любов... така е, Наденце...
  • "Черно-бели са вселените,
    в шахматни ходове живеем .
    Черно, бяло, разделени те
    и смесим ли ги - посивеем."
    🌷Вместо посивяване, защо не подивяване .
  • Благодаря, Стойчо!
  • Това ме крепи с надеждата, че съм болен от влюбване!
  • Благодаря, момичета! Прегръщам ви!
  • Много ми допадна сравнението с хронична лудост, всъщност любовта е точно това - несекващо безумие!
  • В очакване на чудото и в хронична лудост, искрено те поздравявам за прекрасните редове!
  • Къде ме върна?! остаряла съм!
  • "Любовта хронична лудост е
    и зад бръчки я маскираме.
    Чакаме да стане чудото...
    Оздравеем ли - умираме..."
    Наденце, никакво оздравянаве... И със сиви нюански в косите, и със бръчки в ямките на игриви тръпчинки, нека боледуваме в очакване на чудото...
    Както винаги си неповторима и пееш с римите си!
Random works
: ??:??