Оздравеем ли - умираме...
Черно-бели са вселените,
в шахматни ходове живеем .
Черно, бяло, разделени те
и смесим ли ги - посивеем.
Монотонно скърца в гърлото,
прах, речем ли да запеем.
Помним лятото, но първото,
забравим ли - ще остареем.
Любовта хронична лудост е
и зад бръчки я маскираме.
Чакаме да стане чудото...
Оздравеем ли - умираме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
