Първа ракия

Селската кръчма отваря.

Денят се пробужда,

задъхан, устремен, не отмаря.

Млади мъже супа сърбат.

Без грижа, без нужда.

Безработни. Не бързат.

Първа ракия.

До тезгяха

кметът слага обяви

за свободни работни места.

Втора ракия.

Не стават. Весели, здрави.

Нямат работа,

диплома нямат.

Ден ще мине,

ден ще изкарат.

Има глад за бедни,

но гладуващи няма.

Дават стотинки последни.

Наздраве, може още една,

на голяма.

На мегдана сковали пейка,

сладко протягат крака.

Слънцето вече се скрива.

Те остават така.

Никой никъде не отива.

Ще им помахам

и ще отмина.

Какво да говоря?

Някъде в здрач ще завия,

след мен ще затворя.

Сядам за първа ракия.