Oct 23, 2025, 1:23 PM

Първа ракия

  Poetry
145 0 0

Селската кръчма отваря.

Денят се пробужда,

задъхан, устремен, не отмаря.

Млади мъже супа сърбат.

Без грижа, без нужда.

Безработни. Не бързат.

Първа ракия.

До тезгяха

кметът слага обяви

за свободни работни места.

Втора ракия.

Не стават. Весели, здрави.

Нямат работа,

диплома нямат.

Ден ще мине,

ден ще изкарат.

Има глад за бедни,

но гладуващи няма.

Дават стотинки последни.

Наздраве, може още една,

на голяма.

На мегдана сковали пейка,

сладко протягат крака.

Слънцето вече се скрива.

Те остават така.

Никой никъде не отива.

Ще им помахам

и ще отмина.

Какво да говоря?

Някъде в здрач ще завия,

след мен ще затворя.

Сядам за първа ракия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Петева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...