Наднича зад завесите ергенски
Луната – едра, жълта и печална –
въобразява си, че някой я е канил
да преподава важни лекции житейски!
Че в аулата – само нея чакат,
или че моите скърби ще изтрие чрез магия!
Не знае тя, че аз не съм от тия,
що чакат с уплах нейната атака!
Че с адмирации приветствана ще бъде,
и че тотем на нея ще издигна ,
дори и не допуска тя, че мога да изригна
и с плътни щори ще я изолирам вънка! ...