Наднича зад завесите ергенски

Луната – едра, жълта и печална –

въобразява си, че някой я е канил

да преподава важни лекции житейски!

Че в аулата – само нея чакат,

или че моите скърби ще изтрие чрез магия!

Не знае тя, че аз не съм от тия, 

що чакат с уплах нейната атака!

Че с адмирации приветствана ще бъде,

и че тотем на нея ще издигна ,

дори и не допуска тя, че мога да изригна

и с плътни щори ще я изолирам вънка!

Ти – само се върни и с теб – върни Искрата,

че пламъкът в огнището – не се разгаря,

а пламне ли веднъж – ще бъдем Господари – 

засрамена пак ще си иде Луната!