Падаща звезда
Тя като девойка се откъсна
от прегръдката на нощното небе
и хиляди искри над мен разпръсна,
и пак като че ли ме зове.
Зове ме тя към нея да отида
и там, където пада тя,
отново поглед да зарея
към нова падаща звезда.
Че звездни мигове в живота малко има
и спомените лутат се в мъгла.
Щом слънцето под тъмни облаци заспива,
оставя ни в покоя на нощта.
Далеч от теб и аз сама заспивам,
изгубена в горчиво-сладка самота,
че всеки път, когато си отиваш,
превръщам се във малка, падаща звезда.
от прегръдката на нощното небе
и хиляди искри над мен разпръсна,
и пак като че ли ме зове.
Зове ме тя към нея да отида
и там, където пада тя,
отново поглед да зарея
към нова падаща звезда.
Че звездни мигове в живота малко има
и спомените лутат се в мъгла.
Щом слънцето под тъмни облаци заспива,
оставя ни в покоя на нощта.
Далеч от теб и аз сама заспивам,
изгубена в горчиво-сладка самота,
че всеки път, когато си отиваш,
превръщам се във малка, падаща звезда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Димитрова Все права защищены
