Падаща звезда
Тя като девойка се откъсна
от прегръдката на нощното небе
и хиляди искри над мен разпръсна,
и пак като че ли ме зове.
Зове ме тя към нея да отида
и там, където пада тя,
отново поглед да зарея
към нова падаща звезда.
Че звездни мигове в живота малко има
и спомените лутат се в мъгла.
Щом слънцето под тъмни облаци заспива,
оставя ни в покоя на нощта.
Далеч от теб и аз сама заспивам,
изгубена в горчиво-сладка самота,
че всеки път, когато си отиваш,
превръщам се във малка, падаща звезда.
от прегръдката на нощното небе
и хиляди искри над мен разпръсна,
и пак като че ли ме зове.
Зове ме тя към нея да отида
и там, където пада тя,
отново поглед да зарея
към нова падаща звезда.
Че звездни мигове в живота малко има
и спомените лутат се в мъгла.
Щом слънцето под тъмни облаци заспива,
оставя ни в покоя на нощта.
Далеч от теб и аз сама заспивам,
изгубена в горчиво-сладка самота,
че всеки път, когато си отиваш,
превръщам се във малка, падаща звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени
