anubhis (Ивелина Димитрова)
59 572
May 18, 2007, 8:58 AM

Падаща звезда 

  Poetry
687 0 14
      Тя като девойка се откъсна
от прегръдката на нощното небе
и хиляди искри над мен разпръсна,
и пак като че ли ме зове.
Зове ме тя към нея да отида
и там, където пада тя,
отново поглед да зарея
към нова падаща звезда.
Че звездни мигове в живота малко има
и спомените лутат се в мъгла.
Щом слънцето под тъмни облаци заспива,
оставя ни в покоя на нощта.
Далеч от теб и аз сама заспивам,
изгубена в горчиво-сладка самота,
че всеки път, когато си отиваш,
превръщам се във малка, падаща звезда.

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??