Падат ли вън премалели звезди
Падат ли вън премалели звезди,
капчици обич сред мрака?
Или дъждът стих среднощен реди,
жадна душата го чака.
Март си отива. Сред нощни треви,
стъпва едва. Натъжен е.
Cипе ги тихичко, както върви,
ласки. За тебе и мене.
Славей ли нежност е в песен излял,
трели – дъждец маргаритен?
Спи мой любим, дъгоцветен април,
в сън му целувам очите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
