Падат ли вън премалели звезди
Падат ли вън премалели звезди,
капчици обич сред мрака?
Или дъждът стих среднощен реди,
жадна душата го чака.
Март си отива. Сред нощни треви,
стъпва едва. Натъжен е.
Cипе ги тихичко, както върви,
ласки. За тебе и мене.
Славей ли нежност е в песен излял,
трели – дъждец маргаритен?
Спи мой любим, дъгоцветен април,
в сън му целувам очите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
