Падна ли... ще издълбая вечността
Повярвай ми, в един-единствен ден ще те помилвам,
обходила отчаяна сред самотата цялата земя.
Ще съм безгрешна в този светъл миг и ще политам...
Не се страхувай, падна ли... ще издълбая вечността.
Повярвай ми, че този ден за нас ще е последен...
Ще се отключи ново време в друго измерение
и бъдещият свят ще бъде дяволски вълшебен
със огледални образи, приспали временно вселените.
Тогава ще будува само нашата измислена вселена
и само ти и аз ще се оглеждаме във водопадите,
а в пръските им ще втъкая, сякаш е забравена,
онази плахост, покосила смелостта на мислите.
Аз тъжно ще разлиствам белотата на косите ти,
приспан във скута ми от черно-бялата дъга.
Докато се заключи времето... и пак вселените
напомнят ми, че в този миг... съм те обичала.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
благодаря за прочита и коментарите 