Витлеем отдавна забрави свойта звезда,

             забрави също и своя спасител...

             В града на слепците вечността няма цвят,

             само дъх на безбрежна пустиня.

             Прогледни в нощта, ще намерим  оазис на времето.

            Вавилон, загърнат в свойта самота,

            отдавна ридае на прага на времето.

            За провалилите се в стремежа към бога,

            надеждата два пъти на кръста умира...

            Слизай от кулата и нека търсиме рая.

            Театърът за живота на земята

             семената на черните рози в плъттта на Содома пося

            и сред греховете на Гомор те разцъфтяха.

            Два мъртви близнака бродят пепелища  в съня,

            забий кръста в тях и ми подари една роза...

           В очите на мрака само лунният изгрев

           ти напомня, че пак си изгубил себе си

           във войната със мъртвия ден.

           Отведи само зимата от града на глупците

          и всичките примки около сърца на поети.

          Изгубена в един от сънищата на Бога,

          аз търся моя Пайп Пийпър само в една светла каторга...