Витлеем отдавна забрави свойта звезда,
забрави също и своя спасител...
В града на слепците вечността няма цвят,
само дъх на безбрежна пустиня.
Прогледни в нощта, ще намерим оазис на времето.
Вавилон, загърнат в свойта самота,
отдавна ридае на прага на времето.
За провалилите се в стремежа към бога,
надеждата два пъти на кръста умира...
Слизай от кулата и нека търсиме рая.
Театърът за живота на земята
семената на черните рози в плъттта на Содома пося ...