5 нояб. 2017 г., 17:18

(Пак)

1.1K 0 2

Седя на радиатора и зъзна
Седя до вентилатора и се потя
Чудя се дали каприза ми ще ме убие
или скуката
Подскачам на един крак и броя
колко пъти вдишвам въздуха
Изяждам цели тенджери със супа
и свиря с лъжица и капак
Но, уви, пак дишам
И пак
И пак
И пак

Дишам и броя
И пак
И пак

Сривам се на подя и сумтя
Заспивам там и будя се сама
С чаша във ръка със сухо вино
Чудя се дали и утре
ще е същото
Разходка по тавана сутринта
Плаване във вана на обяд
Вечер се напивам или пуша
И пак
И пак
И пак

Пия и хленча
И пак
И пак

Може би ако погледна вън
Където керемидите
се срещат със небето
Където тротоарите
те водят към утеха
Ще намеря към звездите своя калдъръм
Но тя ме хваща здраво за очите


Чудя се кога ли ще ме пусне
Или ще ме потопи във мрак
Нека само не умра без име
Но тя ми казва "пак"

И пак
И пак
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зарина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, динамично, хареса ми!
  • Може би тротоарите водят не към утеха, а към успеха? Може би не трябва да ги погледне героинята, а да тръгне по тях...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...