5.11.2017 г., 17:18 ч.

(Пак) 

  Поезия » Друга
661 0 2

Седя на радиатора и зъзна
Седя до вентилатора и се потя
Чудя се дали каприза ми ще ме убие
или скуката
Подскачам на един крак и броя
колко пъти вдишвам въздуха
Изяждам цели тенджери със супа
и свиря с лъжица и капак
Но, уви, пак дишам
И пак
И пак
И пак

Дишам и броя
И пак
И пак

Сривам се на подя и сумтя
Заспивам там и будя се сама
С чаша във ръка със сухо вино
Чудя се дали и утре
ще е същото
Разходка по тавана сутринта
Плаване във вана на обяд
Вечер се напивам или пуша
И пак
И пак
И пак

Пия и хленча
И пак
И пак

Може би ако погледна вън
Където керемидите
се срещат със небето
Където тротоарите
те водят към утеха
Ще намеря към звездите своя калдъръм
Но тя ме хваща здраво за очите


Чудя се кога ли ще ме пусне
Или ще ме потопи във мрак
Нека само не умра без име
Но тя ми казва "пак"

И пак
И пак
 

© Зарина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво, динамично, хареса ми!
  • Може би тротоарите водят не към утеха, а към успеха? Може би не трябва да ги погледне героинята, а да тръгне по тях...
Предложения
: ??:??