19 окт. 2008 г., 05:30  

Пак идва зима

2K 0 30

 

Легло от листи

за измръзналия сняг

застла гората.

 

Брезата първа

за любов със зимата

съблече клони.

 

Косите цветни

си подстригва есента.

Листата капят.

 

Прегръдка снежна

чакат трепетно в мъгла

дървета голи.

 

Раздава грозде

кехлибарени лъчи

и глътки сладост.

 

Със смях наднича 

виното от бъчвите.

Кипи ширата.

 

От жълти дюли

капят ароматите

на лятна радост.

 

Зрънцата житни

крият сънищата си -

мечти в земята.

           

 

 

Цветя последни

свиват се в градините

с тъга незрима.

 

Димът поляга

сивкав зад комините...

... Пак идва зима.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...