IvPif (Мари Пиф)
54 22
9 июл. 2007 г., 10:50

Пак живей 

  Поэзия
980 0 5
Пак живей

Когато тичаш по една поляна
и паднеш в меката трева,
когато разбереш, че са измама
твоите мечти в реалността.
Когато гледаш птиците в небето
и иска ти се с тях да полетиш.
Когато ударите на сърцето
бързат и не дават да заспиш.
Когато припомниш си нежния глас
и душата ти от мъка прелива,
когато си спомниш за мъжката длан
как тялото бавно обвива.
Когато се вслушаш в тъжната песен
и своята болка откриеш ти там.
И както листата окапват на есен,
ти тъй си оставаш все сам.
Когато дойде краят на една любов
и сълзите преливат във очите,
когато споменът - и топъл, и суров
не отминава тихо със сълзите.
Когато видиш, че някой си отива,
а ти не можеш да го спреш.
Когато мъката горчива
те пари бавно като свещ.
Когато всички мигове красиви
са прашни спомени сега,
след залеза на твойта обич
настъпи болка и тъга...

Недей очите си заравя в облак,
не ставай роб на самота,
недей отрича всичко свято.
А пак живей... за любовта.

© Мари Пиф Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всичко е прекрасно, когато има шанс да започне отначало!И на мен ми
    хареса ,а последния стих ще си го запомня!!!Поздравления!!!
  • Много ви благодаря!
  • Това е върха,възхитена съм!Може би заради това наистина трябва да живеем,дори след много болезнена раздяла
  • Браво , Иве! Напълни ми душата!
  • Недей очите си заравя в облак,
    не ставай роб на самота,
    недей отрича всичко свято.
    А пак живей... за любовта.
    ...
    Браво!
Предложения
: ??:??