Пак живей
Пак живей
Когато тичаш по една поляна
и паднеш в меката трева,
когато разбереш, че са измама
твоите мечти в реалността.
Когато гледаш птиците в небето
и иска ти се с тях да полетиш.
Когато ударите на сърцето
бързат и не дават да заспиш.
Когато припомниш си нежния глас
и душата ти от мъка прелива,
когато си спомниш за мъжката длан
как тялото бавно обвива.
Когато се вслушаш в тъжната песен
и своята болка откриеш ти там.
И както листата окапват на есен,
ти тъй си оставаш все сам.
Когато дойде краят на една любов
и сълзите преливат във очите,
когато споменът - и топъл, и суров
не отминава тихо със сълзите.
Когато видиш, че някой си отива,
а ти не можеш да го спреш.
Когато мъката горчива
те пари бавно като свещ.
Когато всички мигове красиви
са прашни спомени сега,
след залеза на твойта обич
настъпи болка и тъга...
Недей очите си заравя в облак,
не ставай роб на самота,
недей отрича всичко свято.
А пак живей... за любовта.
Когато тичаш по една поляна
и паднеш в меката трева,
когато разбереш, че са измама
твоите мечти в реалността.
Когато гледаш птиците в небето
и иска ти се с тях да полетиш.
Когато ударите на сърцето
бързат и не дават да заспиш.
Когато припомниш си нежния глас
и душата ти от мъка прелива,
когато си спомниш за мъжката длан
как тялото бавно обвива.
Когато се вслушаш в тъжната песен
и своята болка откриеш ти там.
И както листата окапват на есен,
ти тъй си оставаш все сам.
Когато дойде краят на една любов
и сълзите преливат във очите,
когато споменът - и топъл, и суров
не отминава тихо със сълзите.
Когато видиш, че някой си отива,
а ти не можеш да го спреш.
Когато мъката горчива
те пари бавно като свещ.
Когато всички мигове красиви
са прашни спомени сега,
след залеза на твойта обич
настъпи болка и тъга...
Недей очите си заравя в облак,
не ставай роб на самота,
недей отрича всичко свято.
А пак живей... за любовта.
© Мари Пиф All rights reserved.
