Пак ли ти?
Сърцето ти е като камък-
безжизнено, безсилно да тупти.
А в моето се крие пламък,
разпалван от нестихващи мечти!
Очите ти са като черни дупки,
в които няма капка светлина.
И в тях, като във мидени черупки
се крие твойто чувство за вина...
А моите- дълбоки и кафяви
те гледат със нестихващ интерес
и питат те: “Нима не ме забрави?”
и “Как прекара времето си днес?”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Дянкова Все права защищены
