Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
19.05.2005 г., 14:59 ч.

Пак ли ти? 

  Поезия
864 0 3
 

Сърцето ти е като камък-

безжизнено, безсилно да тупти.

А в моето се крие пламък,

разпалван от нестихващи мечти!

 

Очите ти са като черни дупки,

в които няма капка светлина.

И в тях, като във мидени черупки

се крие твойто чувство за вина...

 

А моите- дълбоки и кафяви

те гледат със нестихващ интерес

и питат те: “Нима не ме забрави?”

и “Как прекара времето си днес?”

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека да са кратки, но смислени!!!Няма нужда да се губим в думите нали???Хубаво е!!!
  • да... определено. Силата ти е точно в кратките неща, Доротея
  • Страхотно е!
Предложения
: ??:??