19.05.2005 г., 14:59 ч.

Пак ли ти? 

  Поезия
969 0 3
Сърцето ти е като камък-
безжизнено, безсилно да тупти.
А в моето се крие пламък,
разпалван от нестихващи мечти!
Очите ти са като черни дупки,
в които няма капка светлина.
И в тях, като във мидени черупки
се крие твойто чувство за вина...
А моите- дълбоки и кафяви
те гледат със нестихващ интерес
и питат те: “Нима не ме забрави?”
и “Как прекара времето си днес?”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??