Пак ли ти?
Сърцето ти е като камък-
безжизнено, безсилно да тупти.
А в моето се крие пламък,
разпалван от нестихващи мечти!
Очите ти са като черни дупки,
в които няма капка светлина.
И в тях, като във мидени черупки
се крие твойто чувство за вина...
А моите- дълбоки и кафяви
те гледат със нестихващ интерес
и питат те: “Нима не ме забрави?”
и “Как прекара времето си днес?”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados
