Сърцето ти е като камък-
безжизнено, безсилно да тупти.
А в моето се крие пламък,
разпалван от нестихващи мечти!
Очите ти са като черни дупки,
в които няма капка светлина.
И в тях, като във мидени черупки
се крие твойто чувство за вина...
А моите- дълбоки и кафяви
те гледат със нестихващ интерес
и питат те: “Нима не ме забрави?”
и “Как прекара времето си днес?”
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
