May 19, 2005, 2:59 PM

Пак ли ти?

  Poetry
1.1K 0 3
 

Сърцето ти е като камък-

безжизнено, безсилно да тупти.

А в моето се крие пламък,

разпалван от нестихващи мечти!

 

Очите ти са като черни дупки,

в които няма капка светлина.

И в тях, като във мидени черупки

се крие твойто чувство за вина...

 

А моите- дълбоки и кафяви

те гледат със нестихващ интерес

и питат те: “Нима не ме забрави?”

и “Как прекара времето си днес?”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нека да са кратки, но смислени!!!Няма нужда да се губим в думите нали???Хубаво е!!!
  • да... определено. Силата ти е точно в кратките неща, Доротея
  • Страхотно е!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...