19 мар. 2017 г., 17:38

Пак обещания за пътища леки

500 1 1

Спрях да вярвам на всички гамени,
без разлика сини или червени.
Отдавна народът ни в тинята лази
и въпреки всичко, вярва. Не мрази.
Защото така е възпитан от века,
да вярва в доброто, да вярва в човека.
Дори на врага си народът прощава,
а врагове много във тази държава.
Никой обаче със цвят не се ражда.
В комина след огън натрупват се сажди.
Огньове горят, а душите чернеят.
На изток се мъчат, на запад живеят,
на север – студено, на юг е горещо.
Восъкът капе от молещи свещи.
За живи и мъртви еднакво изстива.
С молитви обаче само не бива.
Знаят ония, че вярва народа
и лъжат го само за своя изгода.
Восъка сбират и пак го продават,
трупат богатства, а нищо не дават.
От обещания вече ме втриса.
Какво не се каза, какво не се писа?
Зад облаци слънцето вечно е скрито.
Зърното-надежда в лед е завито.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...