Пак обещания за пътища леки

Спрях да вярвам на всички гамени,
без разлика сини или червени.
Отдавна народът ни в тинята лази
и въпреки всичко, вярва. Не мрази.
Защото така е възпитан от века,
да вярва в доброто, да вярва в човека.
Дори на врага си народът прощава,
а врагове много във тази държава.
Никой обаче със цвят не се ражда.
В комина след огън натрупват се сажди.
Огньове горят, а душите чернеят.
На изток се мъчат, на запад живеят,
на север – студено, на юг е горещо.
Восъкът капе от молещи свещи.
За живи и мъртви еднакво изстива.
С молитви обаче само не бива.
Знаят ония, че вярва народа
и лъжат го само за своя изгода.
Восъка сбират и пак го продават,
трупат богатства, а нищо не дават.
От обещания вече ме втриса.
Какво не се каза, какво не се писа?
Зад облаци слънцето вечно е скрито.
Зърното-надежда в лед е завито.