19.03.2017 г., 17:38

Пак обещания за пътища леки

497 1 1

Спрях да вярвам на всички гамени,
без разлика сини или червени.
Отдавна народът ни в тинята лази
и въпреки всичко, вярва. Не мрази.
Защото така е възпитан от века,
да вярва в доброто, да вярва в човека.
Дори на врага си народът прощава,
а врагове много във тази държава.
Никой обаче със цвят не се ражда.
В комина след огън натрупват се сажди.
Огньове горят, а душите чернеят.
На изток се мъчат, на запад живеят,
на север – студено, на юг е горещо.
Восъкът капе от молещи свещи.
За живи и мъртви еднакво изстива.
С молитви обаче само не бива.
Знаят ония, че вярва народа
и лъжат го само за своя изгода.
Восъка сбират и пак го продават,
трупат богатства, а нищо не дават.
От обещания вече ме втриса.
Какво не се каза, какво не се писа?
Зад облаци слънцето вечно е скрито.
Зърното-надежда в лед е завито.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...