Отеква като камбанен звън

на лятото мелодия в сърцето,

есен е вече навън,

а виждам му още лицето.

С цветовете на небесната дъга

редуват се летни картини,

както по ред в брега

удрят се вълните сини.

Брегът от есента е оголял.

Крача по крайбрежната алея,

където споменът е спрял,

седнал на пейка на нея.

Загледан тъжно в морето,

в плажа с чадърите осиротели,

в простора над него, в небето

където чайките са полетели.

Плажа Севернякът усърдно мете,

премита го надлъж с метлата,

самотно хвърчило на дете

с ледения си дъх подмята.

С тътнещата своя сирена

кораб изпрати обява,

в тишината сякаш изстена,

че пристана за дълго оставя.

За миг помислих, че е Тя -

мимолетната любов на момиче,

миража бързо избледня -

спортистка по алеята тича.

Задуха вятърът, притъмня,

прихлупи брега небето сиво,

посочи ми посока да вървя,

за цигарата ми даде огниво.

Ще се прибера пак у нас

и ще чакам мига, когато

по крайбрежната алея 

на брега на Бургас

пак ще дойде моето лято!