Jan 27, 2022, 1:49 PM

Пак ще дойде моето лято 

  Poetry » Other
274 0 0

Отеква като камбанен звън

на лятото мелодия в сърцето,

есен е вече навън,

а виждам му още лицето.

 

С цветовете на небесната дъга

редуват се летни картини,

както по ред в брега

удрят се вълните сини.

 

Брегът от есента е оголял.

Крача по крайбрежната алея,

където споменът е спрял,

седнал на пейка на нея.

 

Загледан тъжно в морето,

в плажа с чадърите осиротели,

в простора над него, в небето

където чайките са полетели.

 

Плажа Севернякът усърдно мете,

премита го надлъж с метлата,

самотно хвърчило на дете

с ледения си дъх подмята.

 

С тътнещата своя сирена

кораб изпрати обява,

в тишината сякаш изстена,

че пристана за дълго оставя.

 

За миг помислих, че е Тя -

мимолетната любов на момиче,

миража бързо избледня -

спортистка по алеята тича.

 

Задуха вятърът, притъмня,

прихлупи брега небето сиво,

посочи ми посока да вървя,

за цигарата ми даде огниво.

 

Ще се прибера пак у нас

и ще чакам мига, когато

по крайбрежната алея 

на брега на Бургас

пак ще дойде моето лято!

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??