Искам, много искам
тази вечер без мяра да пия,
да съм сама с чаша, с цигара,
за да забрявя... кошмара.
...че съм пак онази същата,
онази твойта, наивната...
че рухнаха изградените
стени между нас...
че забравих гордостта си,
и я превърнах в прах...
Да пия...
Да забравя, че пак се отдадох на болката,
и че спомените днес ме удрят
с тежките камшици...
А, аз много не исках,
само искрен да бъде...
С няколко думи да кажe...
каквото чуства,
тa дори това да ме убие...
Като за последно нека пия,
никой да не ме вини!
... че какво е вътре на сърцето,
че една любов уби в мен детето...
© Надя Георгиева Все права защищены