8.02.2007 г., 8:14 ч.

Пак.. същата, онази твойта, наивната.. 

  Поезия
763 0 7

Искам, много искам
тази вечер без мяра да пия,
да съм сама с чаша, с цигара,
за да забрявя... кошмара.

 

...че съм пак онази същата,

онази твойта, наивната...

че рухнаха изградените

стени между нас...

 

че забравих гордостта си,
и я превърнах в прах...

 

Да пия...

Да забравя, че пак се отдадох на болката,
и че спомените днес ме удрят

с тежките камшици...

 

 

А, аз много не исках,
само искрен да бъде...

С няколко думи да кажe...
каквото чуства,

 тa дори това да ме убие...


Като за последно нека пия,
никой да не ме вини!
... че какво е вътре на сърцето,
че една любов уби в мен детето...

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Благодаря ти, Христо! Да, определено приятелите помагат много,и трябва да ги слушаш, макар че аз повече слушам сърцето си, а то не веднъж ме е подвело..
  • Надя, подкрепям другите относно алкохола. Не е най-правилният начин. Аз имам една много добра приятелка, която ми е помогнала страшно много в такива моменти. С правилните съвети, с милите думи. Едва ли нямаш приятели, искренни и добри, които да ти помогнат. Поздрави!!!
  • браво!
  • Определено плува добре за голямо съжаление...
  • (чуВства )
    "Не се опитвайте да удавите мъката си с алкохол — тя умее да плува добре." - не това е начинът, но все някога Мъката ще отмине, вярвай!
  • да пия... едва ли това е правилният начин да се забрави.
Предложения
: ??:??