Тази сутрин съм оранжево добра,
топло алена и синьо хладна,
късно есенна от самота,
сиво скучна и за обич жадна!
Тази сутрин огън ме гори,
цяла нощ препускам с ветровете,
после хан татарски ме плени
и във тайна шатра ме отведе.
Още съм замислена сълза,
две очи татарски ли смутиха
моята оранжева душа,
синьото и сивото изтриха…
Утре сутрин пак ще съм добра,
топло алена и синьо хладна,
късно есенна от самота,
сиво скучна и за обич жадна!
© Даниела Атанасова Все права защищены