13 июл. 2012 г., 14:36

Палитра

671 0 3

Тази сутрин съм оранжево добра,

топло алена и синьо хладна,

късно есенна от самота,

сиво скучна и за обич жадна!

 

 

Тази сутрин огън ме гори,

цяла нощ препускам с ветровете,

после хан татарски ме плени

и във тайна шатра ме отведе.

 

Още съм замислена сълза,

две очи татарски ли смутиха

моята оранжева душа,

синьото и сивото изтриха…

 

Утре сутрин  пак ще съм добра,

топло алена и синьо хладна,

късно есенна от самота,

сиво скучна и за обич жадна!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...